Ремус Корбей, главен треньор на клуб Absoluto Kuwait и носител на черен колан по BJJ, ни даде интервю, в което ще обсъдим неговите начала в света на бойните изкуства, опита му за адаптиране към държава с различна култура и как може да се изгради здрава основа в спорт, който на практика не е съществувал в Кувейт преди 10 години.
1. Как започна вашето пътешествие в света на бойните изкуства?
Моето пътешествие в света на бойните изкуства започна през 1985 г., когато бях само на 5 години. По това време започнах да пуша, за да бъда като възрастните около мен. Баща ми, треньор по свободна борба, ме хвана да пуша и ми каза, че мога да продължа да пуша, докато не пропускам нито една тренировка по борба. Влюбих се в борбата още от първата тренировка и реших да спра цигарите, без повече да се изкушавам да се връщам към този навик.
Продължих да тренирам свободна борба под ръководството на баща ми до 18-годишна възраст, когато бях приет във Военното училище за сержанти от полицията в Къмпина.
Във военното училище тренирах джудо и кикбокс, тъй като не бяха налични тренировки по свободна борба.
През 2004 г. се преместих от родния си град Петрила в Букурещ, в рамките на Службата за специални действия, а впоследствие в GSPI Acvila. Тук влязох в контакт с бразилското жиу-джицу и чрез г-н Милош Алин срещнах Тудор Михайта, който ме напътства и до днес.
2. Как решихте да се установите в Кувейт?
През 2013 г., след 15 години служба като полицай в различни структури на Министерството на вътрешните работи, реших да последвам призванието си към треньорството. Още от юношеските си години усещах, че това е истинското ми призвание в живота: да стана треньор или учител по спорт. По финансови причини не успях да осъществя тази мечта, когато завърших гимназия и избрах военното училище.
Също през 2013 г., когато взех решението да насоча енергията си към треньорството, получих предложение за работа като главен треньор по CrossFit във фитнес зала Neon Fitness в Кувейт. Реших да подам оставка от МВР, оставяйки зад гърба си почти 15-годишна кариера, и да започна от нулата в нова професия и в нова страна.
Още от първите дни в Кувейт усетих, че съм направил най-добрия избор от професионална гледна точка, а Кувейт ме посрещна с отворени обятия.
3. Каква е разликата между преподаването на бразилско жиу-джицу и бойни изкуства в Кувейт в сравнение с Румъния?
Бих казал, че няма значителни разлики между тренирането в Румъния и тренирането в Кувейт. Въпреки това забелязах голямо сходство, а именно: независимо от избрания спорт, независимо дали е жиу-джицу или свободна борба, вие сте възнаградени в зависимост от дисциплината и отдадеността си. Ако инвестирате в себе си и във вашата подготовка, ще постигнете резултати.
4. Колко трудно или лесно ви беше да се интегрирате във вашата приета страна?
Бих казал, че беше лесно. Това се дължи на възпитанието и израстването, които получих от родителите си, които винаги са ме учили, че „човекът осветява мястото“, а не обратното. Също така те ме научиха да бъда добър и разбиращ към хората, а хората от своя страна бяха добри и разбиращи към мен, когато преминах през трудни периоди в Кувейт.
5. Кои са най-големите прилики и разлики между Румъния и Кувейт?
Най-голямата прилика е в хората. Както в Румъния, така и в Кувейт има добри и по-малко добри хора. Вие избирате с какви хора ще прекарвате времето си. Аз избрах хората, които вярваха в мечтите ми, подкрепяха ме и не се колебаеха да ме напътстват, когато правех грешки.
Ако говорим за разлики, най-голямата е в културния аспект. Въпреки това, нека не забравяме, че хората също допринасят за формирането на културата.
6. Сега сте треньор и на националния отбор по свободна борба на Кувейт. Какво означава това за вас? Какви резултати очаквате? Какви са целите?
През 2013 г. свободната борба не беше практикуван спорт в Кувейт. Фактът, че успях да привлека вниманието към ползите, които може да донесе практикуването на свободна борба, ме кара да бъда уверен, че тази дисциплина ще продължи да се развива в Кувейт. Да, успяхме да привлечем хора към борбата и да сформираме отбор. В началото сме и ни предстои много работа. Не очакваме незабавни резултати, защото те не са нещо, което можем да контролираме. Ние се фокусираме върху прогреса, опитваме се да привлечем колкото се може повече практикуващи, което наричаме „хоризонтално развитие“, а след това ще се концентрираме върху „вертикалното развитие“ към високи постижения.
7. Къде се намират Кувейт и Румъния на световната сцена на джиу-джицу?
Следя сцената на джиу-джицу в Румъния и Кувейт от 10 години. Радвам се да видя напредъка както по отношение на представянето на спортистите, така и по отношение на качеството на треньорите и условията за тренировки. Ако напредъкът продължи със същия темп, мисля, че няма да мине много време, докато не видим постижения на ниво световно първенство.
8. Какъв съвет бихте дали на практикуващите BJJ в Румъния или на тези, които обмислят да започнат да практикуват бойно изкуство?
Както джиу-джицу, така и свободната борба са спортове, които изискват умения, което е предимство за самодисциплинираните.
Моят съвет е да си поставите ясни цели още от самото начало. След това потърсете някой, който е направил това, което искате да направите, и го помолете за съвет.
Управлявайте очакванията си, защото ще отнеме повече време, отколкото си представяте. Ако искате да станете по-добър борец, положете усилия да станете дисциплиниран човек и си изградете навици, които да съответстват на целите ви.
