В публикация в Reddit Бернардо Фария обяснява коя според него е най-подходящата възраст за започване на BJJ в зависимост от целите, които имаш в момента:
Бернардо Фария: Няма перфектна възраст за започване на джу-джицу
На каква възраст е най-добре да започнеш джу-джицу? На 5? На 15? На 30 или дори на 50?
Бернардо Фария смята, че на този въпрос няма универсален отговор. Макар да вижда важни предимства в това да тренираш джу-джицу от ранна възраст, бразилският шампион обръща внимание на нещо, за което се говори по-рядко: понякога много ранният старт може с времето да се превърне в недостатък.
Фария започва на 14
Бернардо Фария разказва, че е започнал джу-джицу на 14 години. Година по-късно, на 15, вече е с жълт колан и се състезава срещу деца, които тренират от 4-, 5- или 6-годишни.
Някои от тях вече са многократни национални шампиони на Бразилия. Други по-късно стават световни шампиони в категория Juvenile при сините колани – на 15, 16 или 17 години.
На хартия предимството на тези, които са започнали много рано, изглежда очевидно.
Но според Фария историята не свършва дотук.
Много от най-талантливите се отказват
Едно от наблюденията, които са му направили най-силно впечатление, е, че много от състезателите, които е срещал като тийнейджър и които са били далеч пред него, в крайна сметка се отказват от джу-джицу.
Фария казва, че си спомня много изключително талантливи млади състезатели, които като тийнейджъри са били значително по-напреднали от него, но по-късно спират да тренират.
Оттук идва и неговият извод: няма „перфектна възраст“ за започване на джу-джицу.
Да започнеш като дете може да е предимство. Но и по-късният старт има своите плюсове
Бернардо Фария смята, че тези, които са имали шанса да стъпят на татамито съвсем малки благодарение на родителите си, трябва да се възползват от това предимство.
Допълнителните години тренировки могат да изградят изключителна техническа основа и да направят разликата на състезателно ниво.
Това обаче не означава, че възрастен, който започва на 30, 40 или 50 години, е обречен винаги да бъде в неизгодна позиция.
Напротив, Фария вижда предимства и в по-късния старт.
Човек, който започва на 40 или 50 години, може да има тяло с по-малко натрупани травми и по-малко години износване. Освен това може да притежава нещо, което спортист, трениращ от десетилетия, рискува да загуби: ентусиазма на начинаещия.
От друга страна, някой, който започва на 15 и продължава до 45, след три десетилетия тренировки може да се окаже с множество дребни травми, сериозно физическо износване и вероятно по-малко мотивация.
Всяка възраст има своите предимства
За Фария това е най-същественото.
Няма перфектен момент да започнеш джу-джицу, защото всяка възраст идва със своите предимства и недостатъци.
Детето има време, енергия и възможност да натрупа много години опит.
Тийнейджърът може да има огромен състезателен потенциал.
Възрастният може да донесе повече дисциплина, по-ясна мотивация и различен поглед към тренировките.
А който започва на 40 или 50, може да открие джу-джицу с тяло, по-малко засегнато от години състезания, и с ентусиазма, типичен за начинаещия.
Важното е да разбереш какви предимства имаш и да намериш начин да се справиш с недостатъците.
„Няма перфектна възраст. Важното е, че си започнал“
Посланието на Бернардо Фария в крайна сметка е просто.
Ако имаш чувството, че си започнал джу-джицу твърде късно, не се фокусирай върху годините, които не си прекарал на татамито.
Няма перфектна възраст за започване.
Започнал си на 5? Възползвай се от годините опит, които имаш.
Започнал си на 15? Продължавай да надграждаш.
Започнал си на 30, 40 или 50? Използвай предимствата, които имаш сега.
Защото, независимо на каква възраст си стъпил за първи път на татамито, най-важното е, че си го направил.
