През 2022 г. Том Харди участва в състезания по джиу-джицу в Улвърхямптън и Милтън Кийнс, състезавайки се в собствената си теглова категория срещу противници, които не познава, и печелейки златен медал и на двете състезания.
Харди обясни какво го е накарало да участва в състезания, говорейки за дискомфорта, който е изпитвал преди това от образа на мъжественост, основан на привидна суровост:
„Правих онази част от бокса, в която се правиш на корав и удряш лапи, опитвайки се да бъдеш мъж... Но в крайна сметка някак си се страхувах от мъжете, защото те са толкова много и винаги има някой по-силен от теб.
Някак си се предполага, че трябва да можеш да се грижиш за себе си в този луд свят, но ако се замислим за броя на хората, не е възможно да си най-силният.
Така че в един момент си казах: «Просто опитай. На кого му пука кой ще спечели?»
И разбира се, че ми пука кой печели, но през първите две години се опитваш да забравиш това.
Не печелиш нищо. Много е унизително, в добрия смисъл.“
Защо е толкова трудно да се състезаваш
Харди също така направи сравнение между емоциите, предизвикани от качването на сцената, и тези, които изпитва, когато стъпи на тепиха на състезание по джиу-джицу.
„Сценичната треска е гадна. Много гадна. Но да отидеш в градския спортен център и да се биеш с човек от Саутхемптън или Милтън Кийнс, когото никога не си срещал, е ужасяващо!
И хората те гледат, извадили са си телефоните и всичко може да се превърне в една много неудобна ситуация.
Може да завърши много зле.
Когато излезеш на сцената, някак си можеш да се справиш. Хората могат да кажат «аууу» или «ууу!», но не е същото като момента, в който някой стои върху теб и те връзва на геврек.“
За Харди състезанието предлага форма на уязвимост, която е трудно да се възпроизведе в други контексти. Вече няма роля за играене и няма възможност за скриване на евентуална несигурност зад даден имидж.
На тепиха резултатът е пряк и незабавен.
Физическата цена на тренировките
Отдадеността на Харди на джиу-джицу обаче идва и със значителна физическа цена.
Актьорът говори открито за контузиите, претърпени през годините:
„Вече имам две операции на коляното, имам дискова херния на гърба, имам и ишиас. А имам и... плантарен фасциит? Откъде се взе това? И защо?
Скъсах и сухожилие на тазобедрената става. Сякаш всичко започва да се разпада и никога повече няма да се оправи.“
Изявленията му показват и по-малко видимата страна на страстта към джиу-джицу. Отвъд медалите и удовлетворението от състезанието има контузии, болка и периоди, в които тялото вече не може да поддържа същото темпо.
„Има още един слой на лука“
Опитът с джиу-джицу изглежда е повлиял и на начина, по който Харди гледа на личното развитие и следващия етап от живота си.
Той описва този процес, използвайки метафората за лук, който винаги има нов слой за откриване:
„Не за първи път изпитвам подобни чувства. Мислех, че съм решил проблема, но има още един слой на лука и ще има и други слоеве.
Но след това слизаме от бягащата пътека. Ти започваш да пишеш книгата си, а аз може би ще отворя академия по джиу-джицу или нещо подобно. И ще има още един слой на лука, и още един, ако имаме късмет.“
За Харди това търсене не изглежда да е свързано с достигане на крайна точка, а с приемането на факта, че винаги има какво още да научим за себе си.
„Искам да имам смелостта да опитам нещо ново“
Може би най-важната идея, предадена от Харди, е свързана със страха от съжалението.
„Но аз наистина искам да приема болезненото пътуване да бъда достатъчно смел да опитам нещо ново, защото не бих искал да погледна назад и да кажа: «Съжалявам, че не си направих труда да опитам нещо, което ме плашеше.»“
За Том Харди джиу-джицу изглежда се е превърнало в нещо повече от спорт.
Това е начин постоянно да се поставя в неудобни ситуации, да тества границите си и да приема уязвимостта.
И може би най-важният урок не е за спечелването на медал, а за готовността да стъпи на тепиха дори когато има реална възможност да загуби, да бъде унижен или да открие нова слабост.
Това е по същество „безмилостният разпит на самия себе си“, който Харди свързва със своя път в джиу-джицу.
