Джон Данахър изгради репутацията си на един от най-аналитичните треньори в света на бойните изкуства, допринасяйки за формирането на едни от най-успешните и доминиращи спортисти в Джу Джицу и ММА.
В скорошен епизод на подкаст, в който разговаря с Жорж Сен-Пиер, Данахър беше попитан какво наистина има най-голямо значение в пътуването в света на бойните изкуства. Отговорът му се фокусира върху един момент, който много практикуващи пренебрегват: първият им час по Джу Джицу.
„Първият ти час по Джу Джицу беше най-важният“
Според Данахър, първата тренировка вече съдържа почти всичко, което трябва да разбереш за пътя, който ти предстои:
„Първият ти час по Джу Джицу беше най-важният час. Всичко, което трябва да знаеш в дългосрочен план, научаваш през първия ден.“
За начинаещия първите минути на тепиха могат да бъдат напълно ново изживяване. Но от гледната точка на Данахър, именно това изживяване полага основите на начина, по който ще гледаш на Джу Джицу през годините.
Когато откриеш, че техниката може да победи силата
Едно от първите неща, които начинаещият научава, е че техническите умения могат да компенсират огромни разлики в теглото и силата.
„Научаваш на първо място, че експертните умения са възможни. Че хора много по-малки и много по-слаби от теб могат да те доминират напълно.
Не заради някакви специални физически качества, които притежават, а просто защото имат знания и умения.“
За Данахър това е един от най-важните моменти в развитието на един практикуващ. Начинаещият вижда със собствените си очи, че грубата сила и физическите размери не са единствените неща, които имат значение в един двубой.
Резултатите могат да бъдат видени и повторени
Данахър смята, че едно от големите привличания на Джу Джицу е фактът, че напредъкът може да се наблюдава много конкретно.
„Ако инвестираш време и тренировки, има много конкретни резултати, които можеш да видиш. И това са повторяеми резултати. Можеш да наблюдаваш това много, много ясно.“
За нов практикуващ разликата между първия ден и следващите месеци може по този начин да се превърне в пряко доказателство за стойността на тренировките.
Не става въпрос само за теоретична идея. Стъпваш на тепиха, биваш доминиран от някой, който знае повече от теб, след което започваш да учиш. С течение на времето това, което е изглеждало невъзможно, става възможно.
Първият урок е и за собствените ти слабости
Първият час по Джу Джицу може да бъде и труден. Начинаещият бързо открива колко много неща не знае и колко уязвим може да бъде в двубой.
Данахър обаче смята, че това изживяване не трябва да се разглежда само като обезкуражаващ момент.
„Научаваш, разбира се, кои са собствените ти слабости.
Но има и чувство на надежда, когато гледаш хората, които те доминират, и си казваш: няма нищо магическо в тях.“
Това може да бъде една от най-важните промени в перспективата, които Джу Джицу предлага.
„Те са хора точно като теб“
В началото черният колан или опитният практикуващ пред теб може да изглежда почти невъзможен за побеждаване. Разликата между твоето и неговото ниво изглежда огромна.
Но Данахър подчертава едно просто нещо:
„Те са човешки същества, точно като теб.
И все пак, ако придобиеш знания и умения, можеш да промениш нещата.“
Това е по същество урокът от първия час по Джу Джицу. Не е нужно да си по-голям, по-силен или по-талантлив от противника си, за да напредваш. Трябва да си готов да учиш.
Първата тренировка ти показва къде се намираш. Следващите тренировки ти показват колко далеч можеш да стигнеш.
