Карел Правец наскоро изрази мнението си относно възможността Бразилското джиу-джицу да бъде включено в програмата на Олимпийските игри.
За разлика от много практикуващи, които смятат това за важна стъпка за развитието на спорта, Правец вярва, че BJJ има повече какво да загуби, отколкото да спечели.
„Искам BJJ да остане изкуство“
Черният колан 5-и дан под ръководството на Рензо Грейси обясни, че вижда джиу-джицуто по-скоро като изкуство, отколкото като спорт, който трябва да бъде напълно стандартизиран:
„Фен съм на този спорт като форма на изкуство.
Надявам се никога да не стигне до Олимпийските игри, защото искам да остане изкуство. С различни съвкупности от правила хората могат да изразят себе си.“
Разнообразието от правила стимулира иновациите
Според Правец едно от най-големите предимства на модерното BJJ е съществуването на множество състезателни правила, всяко от които насърчава различни стилове на борба.
Той смята, че когато един спортист открие ефективен подход, другите се опитват да го проучат и възпроизведат:
„Ако някой има ефективен стил, останалите ще се опитат да се научат и да се развият в тази посока.“
Поради тази причина той оценява факта, че спортът не се контролира от една организация и не е ограничен до един правилник:
„Харесвам различните правила.
Харесва ми фактът, че е донякъде неорганизирано и бих искал да остане така.“
Опасността от един правилник
Правец смята, че включването на BJJ в Олимпийските игри неизбежно би довело до появата на единен правилник, а това би засегнало развитието на спорта.
Според него, когато всички ресурси са насочени към спечелването на олимпийски медал, иновациите остават на заден план:
„Ако има само един набор от правила, всички ще тренират за този правилник.
Това започва да отдалечава спорта от иновациите.“
Урокът, даден от джудото
За да подкрепи аргумента си, Правец даде примера с джудото – спорт, който претърпя значителни промени след включването си в олимпийската програма.
„Видяхте какво се случи в джудото, където бяха забранени хвърлянията тип double leg.
Мисля, че същото нещо може да се случи и в джиу-джицу.“
Той се страхува, че с течение на времето определени техники или стилове могат да бъдат премахнати, за да се направи спортът по-лесен за съдийство или по-атрактивен за публика.
BJJ като изкуство, а не като обединен спорт
В заключение, Карел Правец смята, че силата на Бразилското джиу-джицу се крие именно в неговото разнообразие: множество организации, различни правила и свободата на спортистите да експериментират.
„Това е една от причините, поради които искам да остане изкуство.
Не искам да се превръща в обединен спорт.“
Дебатът за включването на BJJ в Олимпийските игри продължава от години, а мнения като това на Карел Правец показват, че не всички в общността смятат олимпийския статут за непременно идеалното бъдеще на този спорт.
